Видизъм

Сексизъм, расизъм, видизъм: несправедливи идеологии

В нашите общества отношенията ни към другите видове животни са базирани на видизъм. По аналогия с расизма и сексизма, видизмът е вид дискриминация, която счита живота и интересите на животните, различни от вида Хомо сапиенс, за незначителни само защото принадлежат към други животински видове. Видизмът е несъстоятелен, защото хората не са единствените, които изпитват емоции, и следователно трябва да уважаваме живота и интересите на другите чувствителни същества, с които споделяме тази планета.

Всички чувствителни същества са равни

Независимо от разликите между видовете, ясно е, че всички чувствителни същества са равни в способността им да изпитват страдание. Без значение каква може да бъде нашата „раса“, пол или вид, важното е какво чувстваме, интересът ни да не страдаме, да не бъдем жертва на насилие и да продължим да водим възможно най-щастлив живот. Дискриминацията, базирана на видовата принадлежност, е също толкова произволна и нелегитимна, колкото всяка друга дискриминация, базирана на нелогичен критерий. Равенството, нарушено от изключения и дискриминация, е по дефиниция неравенство, несправедливост. Затова всички чувствителни същества, независимо от вида им, трябва да бъдат включени в моралната ни сфера. Това не означава да ги третираме по един и същ начин, а да вземем наистина интересите им под внимание, като че са наши собствени.

Отричане на интелекта, за да се пренебрегнат интересите?

Обществото ни не пренебрегва интересите на бебетата или на хората с умствено разстройство, въпреки че изглеждат лишени от

комплексни интелектуални способности, но им осигурява по голяма защита, и то с право. Разбира се, те също страдат, неспособни са да се защитават, и затова трябва да бъдат закриляни. По същия начин, независимо от умствените им способности, животните са съзнателни същества, които имат интерес да живеят възможно най-дълго и най-щастливо и затова трябва да бъдат закриляни. Освен това все повече изследвания сочат, че до голяма степен сме подценили умствените способности на повечето животни¹.

Етологията казва: животните са пълноправни индивиди.

Далеч от приемане на теорията за животното-машина, съвременните етолози ни приканват да видим останалите животни като пълноправни индивиди, изпитващи емоции, и със свои предпочитания, желания и индивидуалност. Днес знаем, че самосъзнанието, културата, алтруизмът и способността за използване на инструменти съществуват у много други видове животни, освен у човека.

Необходима е промяна на обществото

Несправедливостите от миналото, като феодализма или по-ниския правен статут на жените, са били премахнати или ограничени. Те също са били толкова запечатани в общественото съзнание, че са били смятани за вечни. Но историята е показала обратното. Днес можем лесно да си представим, че един ден кланиците ще бъдат смятани за символ на варварството. Все повече от нас започват да заемат позиция срещу несправедливостта към другите видове животни, която се е превърнала в един от най-важните обществени дебати на нашето време.

Целта на Световния ден за борба срещу видизма е да изобличи очевидната дискриминация, която позволява това варварство все още да съществува.

Ние се борим за свят, в който се вземат под внимание животът и интересите на всички чувствителни същества. И този свят вече се гради. Нека се борим заедно, за да се случи това възможно най-скоро!

¹ Неотдавна шимпанзето Аюму разби идеята, че хората винаги имат по-добри ментални способности от другите животни, като победи хората в тест за интелигентност: https://www.youtube.com/watch?v=zsXP8qeFF6A